Интервю с Данчо Данчев, председател на УС на Асоциацията на българските застрахователи

– Господин Данчев, какъв е в момента обхватът по застраховката „Гражданска отговорност”?

– Обхватът продължава да е проблем за страната, не само за застрахователния бранш. В момента той е около 74-75%. Това означава, че една четвърт от автомобилите са без застраховка „Гражданска отговорност”. Последните няколко месеца има леко и плавно увеличение на обхвата по полицата, като за 5-6 месеца той е нараснал от 73% до около 75%. Изчисленията показват, че без задължителната застраховка годишно са приблизително 600-700 хиляди автомобила. Няма данни колко от тях действително не се управляват, а просто не е прекратена регистрацията им. Въпреки това доста автомобили са без „Гражданска отговорност”.

– Какви са рисковете от това, че обхватът по задължителната полица остава нисък?

-В калкулирането на цената на застраховката „Гражданска отговорност” участва и вноската в Гаранционния фонд, която се прави за всяка сключена полица. Така в един момент средствата във фонда могат да се окажат недостатъчни и да се стигне до увеличение на размера на вноската. В момента тя е 8,50 лв., но може да стане 10 лв. Така може да се стигне до ситуация, в която редовните водачи да плащат повече. Засега успяваме да задържим размера на таксата за Гаранционния фонд на това ниво, но не се знае какво ще стане в бъдеще.

Огромният риск обаче е, че ако водач без „Гражданска отговорност” причини пътнотранспортно произшествие, Гаранционният фонд изплаща обезщетението на пострадалите. След това се отправя иск към виновния водач. Ако той не плати доброволно, фондът завежда дело и го осъжда. Така може да се стигне до ипотекиране на имуществото му. Ако става въпрос за сериозни суми, нередовният шофьор може да ги изплаща цял живот.

Това е сериозен проблем и говори за тоталната безотговорност на хората, които шофират без „Гражданска отговорност”.

– Всъщност изискването за участие в пространството „Зелена карта” е поне 90% от автомобилите да са със сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

– Такова ниво у нас е постигано само веднъж, когато беше въведено изискване за промяна на регистрационните табели и всички шофьори трябваше да направят и застраховка „Гражданска отговорност”. След това обхватът бързо се понижи. Така, с изключение на един кратък период, винаги сме били под това изискване за обхват по задължителната полица.

– Кога най-после ще заработи бонус-малус системата, чрез която съвестните шофьори ще плащат по-малко за „Гражданска отговорност”?

– Системата ще заработи в момента, в който се направят промени в Кодекса за застраховането. Чрез тях трябва да се позволи бонус-малус системата да бъде въведена. Ако промените бъдат направени в края на годината и началото на следващата, вероятно до края на 2013 г. това ще стане. Но това не зависи от нас, а от законодателя.

Всички компании искат да има такава система. Предполагам, че до 6 месеца след промените в кодекса тя ще бъде въведена. Най-тежката работа за създаването на единната информационна система вече е свършена, което ще ни позволи сравнително бързо да въведем и бонус-малус системата.

– Каква е в момента средната цена по „Гражданска отговорност”? Ще има ли поскъпване до края на годината?

– Средната цена за лек автомобил е около 200-220 лв. Винаги е трудно да се правят прогнози за това дали ще има поскъпване или не. Логично е премията по полицата да расте, най-малко по две причини. Първата е, че лимитът стана двоен преди няколко месеца. Това означава, че обезщетенията ще бъдат много по-високи, особено за неимуществените вреди. Обезщетенията по тази линия растат с доста голям темп всяка година. Втората причина е, че по-голямата част от компаниите са на загуба по тази застраховка, което означава недостиг на събраните премии по нея.

Логично е да има постепенно увеличение на цената. Нашият пазар не предполага драстичен ръст на цената на застраховката.

-А как стоят нещата с обхвата по застраховката „Автокаско”? Намалявава ли той, или се увеличава?

– През последните три години по „Автокаско” има само спад, но той е все по-малък всяка следваща година. Ако преди три години имаше 20% спад на годишна база, сега той е под 10 на сто. Надявам се някои компании да успеят да променят тенденцията и да отчетат ръст. Това най-вероятно няма да стане тази година, а следващата.

Няма как да се изчисли какъв точно е обхватът по тази застраховка. Може да се каже обаче, че около 10-15% от тези, които си правят „Гражднаска отговорност”, имат и „Автокаско”.

– Има ли развитие по идеята да бъде създаден катастрофичен пул? Трябва ли според вас да има задължителна застраховка срещу риск от земетресение?

– По-скоро мерките, които трябва да бъдат взети, са свързани с повишаване на отговорността на всички собственици на имоти. Правителството вече предприе стъпка в тази посока, като задължи всички общини да застраховат имуществото, което е публична общинска собственост. Това е важно, защото често местните власти не сключват такива полици.

Извън всякакви демократични норми е обаче да принуждаваш някого да се грижи за имуществото, което е негова частна собственост. Това е въпрос на манталитет и разбира се, на пари. Но все пак, когато премията се изчислява в промили и някой вече е инвестирал в нещо, десетки хиляди пъти по-скъпо, нормално е да го застрахова.

Никой чуждестранен инвеститор не започва да строи, без да има застраховка „Строително-монтажни работи” и евентуално като придобие акт 16, да застрахова имуществото. Те не започват първа копка, докато не си изберат застраховател, за да минимизират риска в най-голяма степен.

– Как стоят нещата с обществените сгради, които са собственост на държавата и общините? Застраховани ли са те и адекватни ли са застрахователните суми, за които са сключени полиците?

– Държавата е по-стриктна по отношение на застраховките на имотите си. През последните години обаче нещата доста се промениха и решаващият фактор е най-ниската цена. Тя обикновено се постига с минимално покритие. Когато цената е по-ниска, или са орязани застрахователните суми, или рисковете. Така се постига минимален ефект, въпреки че почти всички държавни учреждения имат застраховки. Някои от тях имат много добро покритие, други – средно, а трети – минимално.

При общините по-трудно можем да следим нещата като асоциация. Там обемите са много по-малки и невинаги има обществени поръчки, защото законът не го изисква. Но в миналото доста се спестяваше от перото за застраховки. Полици по-често се сключваха за колите и по-рядко за сградите. Същата е ситуацията и с училищата. След земетресението се оказа, че почти няма пострадало училище със застраховка. Това винаги е било проблем.

– Увеличил ли се е интересът на хората към застраховки на дома след земетресението край Перник преди няколко месеца?

– Няма увеличение на интереса или ако има, то е минимално. Каква точно ще е премията при имуществените застраховки, зависи от много фактори. Сред тях са рисковете, срещу които се прави застраховката, местоположението на имота, видът на строителството и др. Не е едно и също дали се прави застраховка на панелен апартамент в малък град или на 1000 квадрата къща в Бояна. Така цената може да започне от 20, 30 до 40 лв. и да стигне 10-15 хил. лв. Все пак, ако човек е инвестирал 50-100 хил. лв. и премията е в промили, полицата е съвсем достъпна.

Източник: Монитор